Орвието е един от най-красивите градове в област Умбрия. Той е уникален със своите 1200 подземни пещери, които разкриват град под града и създават една загадъчност, която пленява. Създаден от етруските, през вековете той е бил притегателен център поради своето местоположение между Рим и Флоренция. Разположен на висок хълм, от който се извисява една от най-красивите катедрали, градът те грабва още отдалече и желанието да го опознаеш те завладява мигновено.

КАК ДА СТИГНЕМ ДО ОРВИЕТО?

С кола: Ако идвате от Рим или от Флоренция, карайте по автомагистрала А1. Центърът на Орвието се намира на около 4,5 км от главната магистрала.
С влак: Придвижването с влак до Орвието е много удобно. Има директни линии както от Рим (продължителност около 1 час), така и от Флоренция (продължителност около 2 часа). Подробна информация относно разписанията на влаковете може да получите тук.

За да стигнем до Орвието, пътувахме един час с директен влак от Арецо, където бяхме отседнали. Тъй като старият град е разположен на хълм, след като пристигнахме на жп гарата, използвахме зъбчата железница, наречена „funicolare“, за да се изкачим до центъра. Входът за влакчето се намира точно пред жп гарата, така че не се е налагало да го търсим. По принцип, до старата част на града може да се стигне и с кола, но според мен по-впечатляващо е пътуването със зъбчатата железница. Определено създава емоция, която не е за изпускане!

Работно време на влакчето:
В делнични дни от 7:15 ч. до 20:30 ч. на всеки 10 минути
На празници от 8:00 ч. до 20:30 ч. на всеки 15 минути
Цена: 1,30 евро в посока като билетът важи за 90 мин. и включва безплатен превоз с автобус от Пиаца Каен до Пиаца Дуомо. Деца до 6 години се возят безплатно.

Пътуването с „funicolare“ продължи около 5 минути като се изкачихме по стръмен наклон, част от който беше тунел, изграден от туф. Така, още с пристигането си, имахме досег с този интересен ронлив вулканичен камък, благодарение на който етруските са успели да създадат подземния свят на Орвието. В средата на трасето, жп линията се раздвояваше и по този начин влакчетата в двете посоки имаха възможност да се разминават.

Излизайки на Пиаца Каен, аз се влюбих в Орвието. Любов от пръв поглед още със стъпването ми в градската градина. Тя беше заобиколена от крепостните стени на града и Фортеца дел’Алборноз, а оттам се разкриваше невероятна гледка към живописната долина и новата част на града. Дотолкова бях очарована, че за пореден път възкликнах на моя съпруг, че искам да живея тук. Казвам за пореден път, защото вече станаха много италианските градчета, в които бих живяла – Сан Марино, Сан Джиминяно, Сиена, Ангиари, а сега и Орвието.

Съвет:
Преди да посетите забележителностите на града, си купете „carta unica”, която струва 20 евро*. С нея ще може да посетите изгодно всички забележителности на Орвието – Катедралата, параклиса на Сан Брицио, Музео дел’Опера дел Дуомо, Националния археологически музей, музей Клаудио Фаина, Орвието Ъндърграунд, Етруския некропол, Поцо дела Кава, кладенеца на Св. Патрик и Торе дел Моро. Може да закупите картата от офиса на Пиаца дела Паче, от туристическия център на Пиаца Дуомо и от всеки туристически обект, включен в нея. Освен забележителностите, картата включва и двупосочно пътуване със зъбчатата железница. Поради тази причина, за да я използвате пълноценно, ви съветвам да я закупите от офиса на Пиаца дела Паче. Картата няма срок на валидност, поради което може да я използвате и на друга дата. Една причина да се завърнете отново в този прекрасен град…

*Актуална информация относно цената на картата може да получите тук.

ОРВИЕТО ЪНДЪРГРАУНД

Когато посещавате Орвието, имайте предвид, че ще прекарате по-голямата част от времето си под земята, но повярвайте ми – заслужава си! Ние закупихме нашите карти от туристическия център на Пиаца Дуомо, където се записахме към англоговоряща група в 12:45 ч. Спокойни, че сме уредили посещението на подземния град, зачакахме с нетърпение да мине оставащия половин час и да се потопим в това приключение. През това време седнахме на площада да се полюбуваме на прекрасната катедрала.

Когато дойде уречения час, ни посрещна една усмихната млада екскурзоводка с красивото име Алесия. Жадуваща да получа знания за това интересно място, винаги стоях близо до нея.

Всъщност Орвието Ъндърграунд представлява лабиринт от тунели, който се намира непосредствено под Дуомото и целия град. Чувствах се като Индиана Джоунс в търсене на изчезналия кивот. На моменти се налагаше да изкачваме много тесни стъпала и да преминаваме през места с ниски тавани. Още в началото Алесия предупреди, че е рисковано за хората, които страдат от клаустрофобия. Щом чуха думите ѝ, двама от туристите се отказаха да продължат. Това беше само един малък участък, след който всичко отново придобиваше нормални размери. Ако страдате от клаустрофобия и посещавате Орвието Ъндърграунд, ви препоръчвам да не се отказвате толкова бързо и поне да опитате. Смелостта ви ще бъде възнаградена!

Едно от най-интересните места в подземния свят на Орвието е средновековната работилница за зехтин, оборудвана с преса, мелница, огнище, както и дълбок 80 м, но тесен правоъгълен кладенец, в който древните етруски са слизали и са се изкачвали, набирайки се с крака и ръце, използвайки специално създадените за тази цел прорези в стените му.

Причината за наличието на кладенци и резервоари под земята е, че етруските са търсили начини да събират вода, понеже градът е разположен на върха на скалите и е имало недостиг на тази течност.

В много подземни помещения впечатление правят нишите, издълбани в стените. Това са места, където етруските са отглеждали гълъби, за да се изхранват. Всяко такова помещение съдържа ниши за гълъбите, прозорец, откъдето са излитали и вход за собственика. Една от пещерите беше по-голяма – най-вероятно собственикът е отглеждал повече гълъби с цел продажба. Стаите за птиците са на 3 нива като туристите имат възможност да посетят само второто и третото.

Последното помещение от маршрута ни се е използвало през Втората световна война за бомбоубежище като е имало пейки за сядане и прозорец, за да влиза въздух.

Днес всяко семейство от Орвието притежава по една или няколко пещери. Всички са частна собственост и ги използват за съхранение на различни продукти. Подземните помещения са като естествен хладилник и целогодишно поддържат температура около 14-15 градуса.

Пещерите са изградени от туф и поцолан. В началото собствениците им са ги използвали като рудници, откъдето добивали строителен материал. В един момент обаче, властите наредили да не се копае, за да може някои части да останат като носещи колони и да се предотврати пропадане на града. Навремето той е бил по-голям, но заради туфа, е пропаднал навън. Орвието никога не е пропадал навътре, защото между пещерите и слоя туф има слой твърда скала, който не позволява това да се случи.

Съвет:
За да посетите Орвието Ъндърграунд е необходимо да се запишете предварително в туристическия център на Пиаца Дуомо. Това може да стане, когато отидете на място. Турът започва от Пиаца Дуомо № 23. Орвието Ъндърграунд е отворен всеки ден от годината с изключение на 25 декември. Посещения с екскурзовод има в 11:00 ч., 12:15 ч., 16:00 ч. и в 17:15 ч. (през пиковите периоди с туристи – на всеки 15 минути).

КАТЕДРАЛАТА НА ОРВИЕТО

Идвайки от задната страна на катедралата, първо я видях отстрани и се зачудих какво толкова ѝ харесват до момента, в който застанах пред нея… Жаркото слънце я огряваше, а тя сияеше като звезда. В този момент аз видях най-красивата катедрала. Нейната светла фасада съчетава както готически, така и ренесансови елементи, разказвайки истории от Стария и Новия завет. Фреските по фасадата с техния златист фон ѝ придават особено очарование.

Интериорът на катедралата също е много красив и по-специално двата параклиса. В Капела дел Корпорале се намира най-ценната реликва на катедралата – покрова с капки кръв от Болсена, който се съхранява в реликварий, чийто външен вид прилича на фасадата на Дуомото. Много поклонници посещават Орвието именно, за да видят покривалото. Преди време то е можело да се види при всяко посещение на катедралата, но сега го показват само няколко пъти в годината. Поради тази причина, когато със съпруга ми бяхме там, вратичките на реликвария бяха затворени и не успяхме да видим чудото от Болсена.

В Капела ди Сан Брицио имахме възможността да се насладим на цикъла от фрески, изобразяващи края на света, завършен от Лука Синьорели – един от най-добрите художници на човешки фигури. Много се възхищавам на Леонардо да Винчи, но по отношение на тези фрески, с него не сме на едно мнение… 🙂 Той не ги е харесал и ги е определил като чували, „пълни с орехи“. Аз лично останах впечатлена от голямото разнообразие на образи и действия като имах усещането, че сцените всеки момент ще оживеят.

Работно време на катедралата:
От ноември до февруари: от 9:30 до 13:00 ч. и от 14:30 до 17:00 ч.
Март и Октомври: от 9:30 до 18:00 ч.
От април до септември: от 9:30 до 19:00 ч.
Неделя и празници:
От ноември до февруари: от 4:30 до 16:30 ч.
Март, април, май и Октомври: от 13:00 до 17:30 ч.
Юни, юли, август и септември: от 13:00 до 18:30 ч. Крипта: Всеки ден от 10:00 до 12:00 ч.

КЪДЕ ДА ПОХАПНЕМ?

Съвет: Търсете заведения, предлагащи местни специалитети, които не може да опитате на друго място. Кулинарията е една от причините, поради които си заслужава човек да пътува, а особено в Италия, ако човек не ѝ се наслади, то удоволствието му би било наполовина.

За обяд открихме едно малко ресторантче на име „Osteria da Mamma Angela“, което се намира на Пиаца дел Пополо. Като човек, роден край морето и обичащ безкрайно морската храна, Драго моят съпруг си похапна рибно ястие, а аз се поставих на мястото на етруските, обядвайки ястие с гълъбово месо. Беше много вкусно и едва след като го дегустирах, си отговорих на въпрос, който дълго време ме вълнуваше, а именно защо гълъбите не са разпространена храна – най-вероятно, защото месото е малко, а имат много кости. Оказа се, че в някои страни гълъбовото месо е деликатес, но България не е сред тях.

ТОРЕ ДЕЛ МОРО

Кулата е висока 47 метра и е разположена в центъра на града. На входа й ни посрещна уредникът, който ни обърна внимание, че тя е висока почти толкова, колкото кладенецът на Св. Патрик е дълбок (54 м). Италианците са много общителни хора и уредникът не правеше изключение. Заговори ни, питайки от къде сме. Когато му отговорихме, че сме от България, той се въодушеви и за чужденец доста добре ни каза на български „Здравейте“ и „Довиждане“.

След това продължихме към нашата цел, а именно върха на кулата. Нали го играехме изследователи, не желаехме да пропуснем нищо, поради което решихме да се изкачим пеша, въпреки че имаше асансьор. В момента, в който се качихме, заби камбаната на кулата. Погледнахме си часовниците – не беше нито кръгъл, нито половин час. Явно беше в наша чест, известявайки местните, че поредните туристи са се качили 🙂 Тази закачка определено ни изненада, но няма как италианците обичат да се шегуват. Изкачването си заслужаваше – пред нас се разкри прекрасна панорамна 360 градусова гледка на целия Орвието.

Работно време на Торе дел Моро:
Март, април, септември и октомври: от 10:00 до 19:00ч.
От май до август: от 10:00 до 18:00ч.
От ноември до февруари: от 10:30 до 16:30ч.

ПОЦО ДЕЛА КАВА

Продължихме да се разхождаме по уличките, стигайки до Поцо дела Кава. Пристигайки там, открихме къщичка на три етажа, която външно по нищо не се различаваше от другите. Влизайки вътре обаче, се потопихме в един съвсем различен свят и видяхме какво съкровище се крие отдолу.

Под къщата има големи пещери на различни нива, които са открити преди около 30 години. Собствениците изцяло сами са финансирали и провели проучванията и сега тези пещери са тяхна собственост. Човекът, който беше провел разкопките, ни посрещна с такъв ентусиазъм и гордост, че може да ни покаже своето откритие. Щастието струеше от лицето му и дори се пошегува с мен – когато дупчеше билетите, понечи да продупчи и ушите ми. Това са италианците – жена има ли край тях, не пропускат да й обърнат внимание и да се закачат с нея, независимо на каква възраст са те… 🙂

На това местенце впечатляват етруския кладенец, пещта за изпичане на порцелан, скалния некропол и средновековната изба, където в момента собствениците съхраняват виното си в бъчви. Малкият вътрешен двор на къщата беше превърнат в ресторант на открито, където човек може да опита от прословутото вино на Орвието.

Толкова бяхме ожаднели от разходката, че след посещението на Поцо дела Кава открихме едно малко магазинче, откъдето купихме минерална вода Сан Бенедето (разбира се, любимата ни) и седнахме на Пиаца дела Република, за да си починем. Едно коте дойде и седна до нас на сянка. То беше огромно /освен туристите, италианците хранят добре и котетата 🙂 / и гледаше много отегчено. Един възрастен човек му извика по италиански начин, който звучеше все едно дава целувка. В Италия котетата не отговарят на българското „пис, пис“. Явно и те говорят чужди езици… 🙂 В търсене на спокойствие, котето не реагира на италианеца, а замина в друга посока.

Съвет:
Носете си връхна дреха, защото под земята е доста хладно.

Работно време на Поцо дела Кава:
От вторник до неделя: 9:00 до 20:00 ч. Понеделник – почивен ден
Месец януари – почиват поради годишна поддръжка на пещерите

*Актуална информация относно работното време може да получите тук.

КЛАДЕНЕЦЪТ НА СВ. ПАТРИК

Последната забележителност, която успяхме да видим при престоя си в Орвието беше кладенеца на Св. Патрик. Този кладенец е изключително архитектурно творение. Първо, защото има стълби и може да се влиза вътре. Второ, защото архитектурата му е много хитро измислена – две стълбища се преплитат спираловидно като ДНК, позволявайки по този начин хората и животните, които слизат за вода и тези, които се качват, да не се срещат и да не си пречат. За да проверим дали това наистина е така, Драго застана на едното прозорче, а аз започнах да се изкачвам нагоре, подавайки ръка през всеки следващ прозорец, докато констатирахме, че съм застанала на прозореца точно над Драго, без да се срещнем.

На дъното на кладенеца има вода, а над нея мостче, по което се минава, за да се включиш към другите стълби и да излезеш на повърхността. Който желае, може да пусне монети с пожеланието да се завърне отново тук. Малко след като излязохме от кладенеца, го затвориха за посетители. Работният ден беше приключил, както и нашето посещение на Орвието.

Работно време на кладенеца на Св. Патрик:
Януари, февруари, ноември и декември: Всеки ден от 10:00 до 16:45 ч.
Март, април, септември и октомври: Всеки ден от 9:00 до 18:45 ч.
Май, юни, юли и август: Всеки ден от 9:00 до 19:45 ч.