Градчето е разположено на хълм, заобиколен във всички посоки от живописни долини. Наричат го „Умиращият град“, защото е изграден върху рохкав вулканичен туф, който ерозира бързо и в скоро време може да бъде причина градът да пропадне. В края на 17-ти век, след силно земетресение той се обезлюдява. Днес тук живеят около 10 души, чиято основна дейност е туризъм.

ИСТОРИЯ

Баньореджо е основан от етруските преди около 2500 години. Още от древността, той е известен с лечебните си извори, поради което получава името „Balneum Regis“ от ломбардския цар Дезидерий, който се лекувал там. В миналото градът е бил по-голям, но вследствие на свлачища и земетресения, в долината са се срутили сгради и кули. Някога е ималo 5 входни врати към града, а сега е останала само една – Порта Санта Мария. Тя е и единственото място, откъдето може да се влезе в града. След падането на Римската империя, градът е бил във владение на вестготи, готи, византийци, ломбардци и накрая на франките, които го предават на папата. Тук са родени Сан Бонавентура (светец) и Бонавентура Теки (писател). Вторият дава на Чивита прозвището „Умиращият град“.

КАК ДА СТИГНЕМ ДО ЧИВИТА ДИ БАНЬОРЕДЖО?

С кола: Ако идвате от Рим или от Флоренция, карайте по автомагистрала А1, докато стигнете до Орвието. След като слезете от магистралата, поемете по път SS205, после се включете към път SP12. Разстоянието между Орвието и Баньореджо е около 20 км.

С влак: Ако предпочетете да пътувате с влак, е необходимо да слезете във Витербо или в Орвието. От тези два града тръгват автобуси на фирма COTRAL, които водят до новия град Баньореджо. Актуална информация относно разписанията на автобусите може да получите тук. От новия град до Чивита ди Баньореджо може да се стигне по два начина – с минибус или пеша. Разстоянието не е голямо (около 2,5 км). Аз препоръчвам да се измине пеша, защото по този начин ще стигнете до парк, откъдето се открива прекрасна гледка към стария град и там ще имате възможност да направите невероятни снимки.

Съвет: Автобусите не са много на често, поради което ви препоръчвам да хванете такъв около 8 ч. сутринта, за да имате повече време в Чивита ди Баньореджо. Имайте предвид също така, че в неделя /почивен ден/ и на празници автобуси не пътуват до градчето.

За да стигнем до Баньореджо, трябваше да сме в Орвието преди 8 часа сутринта. Поради тази причина, станахме много рано, за да хванем влака от Арецо, където бяхме отседнали и да се придвижим до Орвието. Пътят с влака отне около час. Оттам взехме междуградски автобус, който ни заведе до новия град.

Съвет: Билети за автобуса може да си закупите, когато пристигнете в Орвието. Непременно си вземете и за връщане, защото Баньореджо е малък и е много вероятно мястото, където продават билетите да бъде затворено (както се оказа при нас).

Понеже бяхме решили да посветим целия си ден на Чивита и имахме много свободно време, разгледахме местния пазар, който се намираше в близост до спирката. Беше понеделник. Въпреки ранния час, слънцето вече напичаше сериозно. Обиколихме набързо пазара, но не си харесахме нищо. Във всеки град на Италия има седмичен пазар, на който се предлага голямо разнообразие от стоки, най-често китайски. Понякога може да откриете съкровища, а понякога да не ви допадне нищо. В нашия случай, този път беше вторият вариант. Харесвам атмосферата на тези пазари – градът сякаш оживява, още повече, когато неговите жители са толкова експресивни. Обикновено пазарът започва рано сутрин и приключва към обяд, когато жегата вече става непоносима.

След пазара продължихме да вървим пеша към нашата мечтана дестинация – Чивита. Навсякъде имаше табели, които ни упътваха. Нямаше никакъв шанс да се объркаме или изгубим.

Решихме да не вървим право напред и се отбихме в една странична уличка, в края на която ни се откри прекрасна гледка към местността. Все още не виждахме Чивита, но за сметка на това се наслаждавахме на невероятния пейзаж. След това отново се присъединихме към главната улица. Вървейки по нея, стигнахме до един парк, от който ни се разкри величествена панорама към Чивита и долината Вале дей Каланки. Местността се казва „Belvedere” (в превод „място, от което се открива красива гледка“). Градът е по-впечатляващ отвън, поради което това местенце си заслужава да се посети.

Бях застанала пред един от най-хубавите градове, които съм виждала. В един момент много ми заприлича на нашия Несебър, може би заради моста, по който трябва да минеш, за да влезеш в града. Разликата беше само, че Чивита се извисява върху скалите, а не е във водата.

Съвет: Имайте предвид, че за да се влезе в стария град е необходимо да се заплати входна такса на пропускателния пункт в началото на моста. Тя не е висока и е в размер на няколко евро на човек.

За съжаление, градът се смалява все повече вследствие на ронливите скали. За опустяването му говори наличието на малко жители и много къщи с надпис „Affittasi” (“Дава се под наем“). За сметка на хората обаче, когато ние посетихме градчето, там имаше много котета, които мързеливо си бяха полегнали една върху мотор, друга направо на цимента. Те не се плашеха от туристите, но изглеждаха много отегчени от тях и само се ослушваха за храна, когато започна да си ровя в чантата. След преминаването на моста, още на входа на градчето, ни посрещна едно малко коте, сякаш ни казваше „Добре дошли!“

Засега италианците са разработили града като туристическа дестинация, в която идват основно китайци и японци. В Япония Чивита става известен след излизането на филма „La città incantata” (реж. Hayao Miyazaki), чието действие се развива там. От 2017 г. Чивита ди Баньореджо е кандидат за включване в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

КАКВО ДА ПОСЕТИМ?

ГРОТА ДИ САН БОНАВЕНТУРА

Грота ди Сан Бонавентура е едно от най-почитаните места в новия град Баньореджо. Намира се в местността Белведере. Пещерата представлява древна етруска каменна гробница с изглед към Чивита ди Баньореджо и Вале дей Каланки. Има легенда, която гласи, че когато Джовани Фиданца бил малко дете, той се разболял тежко и бил чудотворно излекуван чрез молитва от Св. Франциск от Асизи, който бил дошъл на посещение в Баньореджо и нощувал именно тук. Докато оздравявало детето, Св. Франциск му казал на латински „Bona ventura” във връзка с благоприятния резултат от неговите молитви. От този ден, всички жители на Баньореджо започнали да викат на детето по този начин. Той приема това име по време на влизането си във Францисканския орден. Сан Бонавентура е един от най-важните биографи на Св. Франциск Асизки.

ДУОМО ДИ САН ДОНАТО

Дуомо ди Сан Донато е разположен на едноименния площад в Чивита. Църквата датира от 5 век, създадена в романски стил. Впоследствие фасадата е преработена и придобива ренесансов облик. През 1695 г. земетресение причинява сериозни щети на дуомото и с вулата на папа Инокентий XII от 20 февруари 1699 г. епархията е преместена в новия град Баньореджо, където е построена катедралата на Светиите Никола, Донато и Бонавентура. В църквата Сан Донато се пази дървен кръст от 15-ти век от школата на Донатело, който хората смятат за чудотворен. В основите на кулата, където се намира камбанарията са включени два етруски базалтови саркофага.

МУЗЕЙ НА ГЕОЛОГИЯТА И СВЛАЧИЩАТА (MUSEO GEOLOGICO E DELLE FRANE)

Интерактивният музей е разположен на втория етаж в ренесансов дворец, датиращ от 1585 г. Тук може да се запознаете с историята и борбата на Чивита ди Баньореджо за оцеляването ѝ. Ще преживеете едно пътешествие във времето от преди 1 милион години, когато районът е бил море, а после се появяват вулкани, които чрез своята дейност са покрили голяма част от провинция Витербо.

Музеят е разделен на 4 зали, всяка от които е посветена на различна тема. Първата зала обяснява за динамиката на свлачищата. Изследвани са половин милион свлачища, които са постоянно явление в почти цяла Италия. Втората зала представя геоложката структура на територията и морските вкаменелости в района между Баньореджо и долината на р. Тибър. Третата зала разказва за историята на Чивита и за живота на Сан Бонавентура. Четвъртата зала дава повече информация за Чивита чрез видеоклипове и снимки, както и за дейностите по укрепването на града и предотвратяването на свлачищата.

Работно време на Музея на геологията и свлачищата: От 1-ви юни до 31 август – От 9:30 ч. до 13:30 ч. и от 14:00 ч. до 18:30 ч. От 1-ви септември до 31 май (от петък до неделя) – От 10:00 ч. до 13:30 ч. и от 14:00 ч. до 17:30 ч. Затворен на 24, 25, 31 декември и 1-ви януари. Почивен ден: Неделя

АНТИКА ЧИВИТАС (ANTICA CIVITAS)

Антика Чивитас представлява малък музей, създаден в пещера, съществуваща от времето на етруските и служила за гробница. Музеят пресъздава живота на селянина. Разделен е на различни помещения – едно е направено като спалня, друго като кухня, трето за съхраняване на вино, олио и сушени меса. В него може да откриете традиционни инструменти като преси за зехтин и вино, плуг, бъчви, мелница, лопати, триони и други. В края на обиколката из пещерата ще бъдете възнаградени с прекрасна гледка към долината, където има образувания, приличащи много на Мелнишките пирамиди.

Съвет: Имайте предвид, че музеят Антика Чивитас няма фиксирано работно време. Ако уцелите момент, когато е отворен, ще имате възможност да го разгледате. Има символична такса от 1 евро.

ПАЛИО ДЕЛА ТОНА

Подобно на Палиото в Сиена, всяка година в първата неделя на юни и втората на септември, на площад Сан Донато в Чивита ди Баньореджо се провежда състезание с магарета. За разлика от Сиена, където Палиото се организира с коне, тук главните актьори са магарета. Това не е случайно – магарето е символичното животно на Чивита. В миналото, то е било единственото транспортно средство, понеже е успявало да премине през черните пътища, за да стигне до Чивита.

КЪДЕ ДА ПОХАПНЕМ?

В Чивита ди Баньореджо има няколко заведения. Ако имам възможността да се върна отново в това градче бих посетила ресторант Алма Чивита, който се намира на Виа дела Провиденца. Хора, които са го посещавали казват, че ресторантът предлага ястия, приготвени с пресни и качествени продукти като обслужването също е на ниво.

Понякога, когато искам да разгледам толкова много неща, последното нещо, за което се замислям е къде ще хапвам … 🙂 Поради тази причина, този път пропуснах да си набележа предварително заведението. Понеже разполагахме с малко време, набързо избрахме да обядваме в тратория Антико форно, която се намира на централния площад Сан Донато. Решихме да хапнем паста, която според мен не беше добре овкусена. Това не ми допадна, поради което не бих посетила този ресторант отново.

Тъй като не ни се рискуваше да чакаме последния за деня автобус, хванахме предходния по разписание. Беше ранен следобед когато се сбогувахме с Чивита. Оставаме с надеждата градът да успее да устои на природата, за да му се радваме още дълго време.